Лекарят лекува понякога облекчава често, но да утешава - трябва да може винаги. 

Сър Уилям Ослер

ТАНЯ ДИМИТРОВА

Феноменът

На третия ден след като съпругът ми почина, вкъщи към 11 часа вечерта бях задрямала пред телевизора в хола. Събуди ме внезапен полъх на ухание, което ме обливаше. Отначало помислих, че халюцинирам заради обзелата ме мъка. Вечерта беше много мека, макар да бе началото на ноември 2001 г. и аз разтворих вратите, за да направя течение. Но уханието не се разнасяше, а стоеше от вътрешната страна на хола – до вратата, така че щом човек влезеше, минаваше през тази уханна завеса, която към вътрешността се разнасяше леко. Спряхме да затваряхме вратите – уханието не излизаше и не се разсейваше. Действаше на мен, дъщеря ми и зет ми успокоително и ни помагаше да понесем по-леко загубата и скръбта. След двадесетия ден уханието постепенно започна да избледнява и до 23-тия ден изчезна напълно. Останалото е търсене на още информация. Намерих я в книгите на Ели

Човек живее тихо и спокойно в заблуда и невежество до момента, в който не се сблъска с нещо извън физическите закони, извън нашата представа за обкръжаващия ни свят. В търсене на обяснения за феномена, с който се сблъсках, попаднах на книгите на Ели Логинова . Четейки ги, сякаш пред мен се отвориха широко вратите на познанието. Четях и препрочитах информацията, която безкористно ни се даваше. Книгите бяха с мен в добри и лоши моменти. Ние всички имаме нужда от истината, записана в тях, за да стане светът по-добър, за да живеем по-добре.  

Мнения

За нас са важни вашите мнения.

Прегледай

Мнения

Напишете и споделете.

Прегледай

Мнения

Защото само така могат повече хора да повярват в нас и хомеопатията.

Прегледай