Когато болката блокира съзнанието ти и те изолира от света, когато  няма светлина в тунела и не виждаш подобрение, тогава животът ти се струва безсмислен и си задаваш въпроси: „Какво става? Така ли ще бъде?”. Лекарите вдигнаха ръце, казаха: „направихме каквото трябва, а от тук нататък до година две болката ще мине“. Нали тях не ги боли, а ти… се оправяй както можеш. В един такъв момент от живота ми, след втората операция от дискова херния,  септември 2010 г. се запознах с Ели . Разказвах за своята болка и нищо друго не виждах и не чувах. Ели ме изслушваше много внимателно при всяко посещение и ми даваше сякаш част от себе си. Научи ме да виждам и усещам живота по друг начин. Тя определи точно място на болката и причината за нея. Постепенно с хомеопатия , тибетски билки и озонотерапия под нейно ръководство болката неусетно започна да отшумява. Всеки път в центъра четях пасажи от книгата „ Колелото на съдбата ”, но затваряйки я, забравях прочетеното. Гледах таблото със снимки на бебета и статии за Царичина , но те не достигаха до съзнанието ми. В края на януари 2011 г. болката почти беше изчезна и изведнъж осъзнах какво огромно познание е книгата „ Колелото на съдбата ” и колко ценна е помоща на Ели за всички тези нови животи. Сега аз и моето семейство се лекуваме при нея.

Благодаря на Бог, че те има! Ти със своята сила и Божия дарба помагаш на много хора. Ти си не само лечител, а и приятел. Обичам те и нека Бог те дари с дълъг живот, много здраве и щастие, да продължиш да лекуваш и да ни учиш.

 Благодаря ти Ели!