Бъди винаги това, което си ти. Не подражавай на другите. Не приемай ролята, която другите ти отреждат. Осъзнай своето Аз и бъди него, а не фалшив образ. Така можеш да постигнеш и наложиш Аза.  

ЕЛИ ЛОГИНОВА – БЛОГ



ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТТА  (ЧАСТ ВТОРА)

October 17, 2014

Начинът ни на живот е най-важният фактор за появата на различни болести, на който трябва да обръщаме внимание, тъй като именно грешките в него водят до нарушаването на баланса и хармонията в нашето психическо и физическо състояние. Тук спадат: количеството на стрес в ежедневието ни и как го управляваме, колко се движим всеки ден, дали излизаме сред природата, дали релаксираме, потискаме ли емоциите си или умеем да споделяме, какви са страховете ни и как се справяме с тях. Начинът ни на мислене също има своето важно значение – излъчената към другите агресия се връща и към нас и руши тялото. Докато ако мислим позитивно, стараем се да омекотяваме всичко в себе си, излъчваме любов, говорим с любов, това е и енергията, която се връща към нас, а една положителна вибрация не може да разрушава, може единствено да  помага.

Стресът – безспорно един от най-опасните „хулигани“, разрушаващи нашето тяло. Ако ежедневно сме подложени на него и не сме успели да си изградим механизъм за управлението му и начини за релаксация, то нивото на киселинност в нашия организъм се повишава, а това от своя страна води до дисбаланс. Тялото ни се опитва да неутрализира това състояние с цената на известни жертви, които в последствие отключват редица заболявания. Когато се намираме в стресова ситуация, организмът ни е под високо напрежение, на което не е възможно да издържи дълго време, а къде този заряд ще намери своето разрешение зависи от това, къде е нашето слабо място. В началото това състояние може да започне като лека болест и постепенно да се влоши и прерасне в по-сериозно заболяване. Именно ежедневният стрес е сред основните причини за появата на едни от най-разпространените болести на нашето съвремие като диабет, множествена склероза и рак.

Потискането на емоциите  също довежда до редица заболявания. Всяка една болест може да бъде отключена на база подтискане, несподеляне, затваряне в себе си. Първоначално може да започне с депресия, а по-късно да се появи и патологията. Важно е да умеем да споделяме, не да затваряме болката в себе си, защото от „риба цаца“ тревогата ни може постепенно да се превърне в „огромен кит“. Ако не изказваме проблемите си, то ние ги преповтаряме в мисълта си и така се получава един затворен цикъл, от който не можем да излезем. Трябва да изкажем стаеното в нас на глас, да го чуят ушите ни,  да го възприеме мозъкът ни, душата ни, за да  можем да анализираме ситуацията, тъй като докато тревогата е вътре в нас, сякаш се оглеждаме в криво огледало. Именно споделянето ни помага да се огледаме наистина, да видим, че „косата ни стърчи“ и да я оправим, да осъзнаем ситуацията и да намерим начин как да излезем от нея без тя да ни разрушава.

Търсенето на първопричината – именно в това се крие и силата на хомеопатията – в нея пациентът запазва своята индивидуалност и макар патологията да е една, причините за започването на болестта са различни. Ако хомеопатът успее да докосне пациента си, да го накара да сподели и да открие тази първопричина, да разбере какво се крие зад неговите страхове и тревоги, да съумее от върха на айсберга и малката му част, показваща се над повърхността, да стигне до дълбините на проблема, то би могъл да намери и лек за нея. Няма неизлечима болест, единствената ситуация, в която не може да се направи нищо, е тогава, когато тялото е напълно разрушено и нищо по-нататък не може да се случи, тъй като сме достигнали неговия предел. Един лекар никога не може да обещае пълно и бързо излекуване, но винаги е възможно лекар и пациент да опитат да намерят обратния път към здравето и баланса и да го извървят заедно.