May 26, 2013

Защо холистична медицина

Преди да открехнем вратата към света на хомеопатията , нека си изясним понятието холистичен (цялостен) и защо тя използва именно холистичния подход. Хомеопатията разглежда болния и неговата болест в тяхната цялост. Т.е. за нея нашето физическо тяло не е отделна, откъсната система, функционираща сама за себе си. Хомеопатът вижда преди всичко човека, разглежда и анализира неговата уникална ситуация, взаимосвързаността между отделните симптоми (специфична при всеки), отчита неговото психическо и емоционално състояние, неговите лични усещания за заболяването, неговите навици, характер, влиянието на средата, начина му на живот. Нарушената функционалност в нашия организъм или външните прояви – симптомите, по които разбираме, че сме болни, са проява на болестта, но не и нейна първопричина. Една и съща болест, да речем „язва на стомаха“, може да има много лица, различни прояви, както и различна първопричина при отделните хора, ето защо хомеопатията разглежда именно конкретния случай. За нея не e водеща диагнозата, а личността на пациента и неговите личностни усещания за състоянието, т.е. индивидуалността на пациента и на болестта. Това, разбира се, съвсем не означава, че хомеопатията отрича сходството между отделните случаи на стомашна язва или че пренебрегва болестта като такава, но, за разлика от конвенционалната медицина, тя се съсредоточава върху конкретния случай, конкретния болен и уникалната история на неговото заболяване.

Кога се появява болестта,

когато в своето забързано ежедневие „забравим“ да чуваме своя вътрешен Аз, своя вътрешен глас. Той ни казва ежеминутно какво да направим, как да го направим, но ние не го чуваме, не го усещаме, защото пред нас стоят още много неизпълнени задачи и гонейки времето, ние слушаме само личните си амбиции. Така идва нов ден, в който се събуждаме с болестта и започваме да се питаме: „А сега накъде? Какво да направя, къде да отида, за да бъда излекуван, за да ми се помогне?“. Или казано на хомеопатичен език – нарушили сме хармонията в себе си, в нашия организъм и сме поканили болестта. Първоначално тя се изявява в по-фините енергийни структури на тялото, внасяйки промяна в протичането на енергията по меридианите и акупунктурните точки (каналите на човешкото тяло) още преди да са се изявили каквито и да било субективни оплаквания. Това дава възможност да се диагностицира заболяването седмици или месеци преди то да се е появило клинически и потвърждава по убедителен начин прозренията на д-р Ханеман (създател на хомеопатията). Това е и начинът, по който хомеопатията вижда заболяванията. Както отбелязахме по-горе, тя не е просто съвкупност от симптоми и дисфункция на определени органи. Организмът ни не е метафора на сложна машина, в която от време на време трябва да бъде сменена някоя част или да бъде смазвана с допълнително машинно масло. Тъй като, както и в живота, така и в здравето, нищо не съществува самостоятелно, отделено, в изолирана среда, а само като част от цялото.

Защо нежна медицина

Хомеопатията докосва най-нежната струна на нашето тяло. С деликатен допир тя дарява тялото ни с хармония и балансира енергиите в него на психично и физично ниво. Нашият организъм притежава функции на саморегулация и е в състояние да се справи с възникналите проблеми, а хомеопатията има за цел да му помогне в тази задача без да се намесва агресивно. Хомеопатията няма палиативен ефект, пътят на лечение при нея е отвътре-навън или както казва д-р Самуел Ханеман: „Най-висшият идеал на лекуването е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето или премахването и унищожаването на болестта в нейната цялост, по най-краткия, най-надеждния и най-безвредния начин на основата на лесно разбираеми принципи.“ Нека разгледаме един пример, за да внесем повече яснота.

Пациент се оплаква от кашлица, появила се от известно време, но не в следствие на настинка и не кашля ежедневно. В същото време има и нервни избухвания отскоро. Наглед няма видима причина за тези симптоми и те не се повлияват успешно от сиропите, успокоителните и антиалергичните медикаменти. Кашлицата изчезва и се появява периодично. Ако лекуващият разгледа по-обстойно ситуацията и установи, че на същия човек му се налага да излиза пред публика от това „известно време“ и всяка публична изява е съпътствана от притеснение и нервност, то лечението може да бъде съвсем различно и по-ефективно, както би бил подходът на хомеопатията . Защото хомеопатът ще се съобрази с емоционалното и физично състояние на пациента и така, както казах по-горе, цитирайки Ханеман, болестта ще бъде премахната по най-краткия, най-надеждния и най-безвредния начин. При първото лечение съществува риск от затварянето в омагьосан кръг от ситуации: предстояща публична изява – страх и притеснение – вземане на медикаменти – нарушение на концентрацията – лошо представяне – „сбъднал се страх“ и повторение, повторение, повторение. Докато идеята на хомеопатията не е просто да премахне неприятното дразнене, а да помогне на болния да намери отговора за своето състояние, да говори за него и по този начин да бъде излекуван и да възстанови хармонията в себе си.

И накрая хомеопатията е предизвикателство към умствената стаза и консервативно мислене и именно чрез преодоляването им може да се постигне напредък в лечебното изкуство и медицинската наука като цяло.